Прекрачвайки прага на фермата, почти веднага сме заобиколени от любов. Много любов от приятели, приятели на четири крака. Те любопитно и нежно ни побутват с влажни муцуни, проверявайки има ли нещо в джобовете на нашата раница, нещо с което още повече да скъсим дистанцията. А дистанцията се скъсява с милувка, прегръдка и хрупкава ябълка.
Раят си има име и то е ферма-приют „Приятели на четири крака” в село Хотница.
Тук мирно съжителстват най-различни видове диви, домашни и селскостопански животни, нежно обгрижвани от стопаните му Вера и Виктор, които вече 13 години подслоняват и се грижат за рехабилитираните четириноги, преживели тежка болест или човешко насилие. Двамата осъществяват дългогодишната си мечта за местенце под слънцето, където животните са наравно с хората. Продават градския си апартамент, за да го сменят с живота на село. Те са от хората, които дават, без да очакват нищо в замяна, а гласовете им са спокойни и изпълнени с доброта. Удовлетворението на Вера и Виктор идва от любовта в погледите на спасените от тях животни и усмивките на детските лица, когато са в близост до тях. Казват, че „Приятели на четири крака“ е училище за любов, атракцион и отмора.
Убежище тук са открили овце, кози, магарета, коне, прасе, сърничка, муфонче, кучета, котки, пуйка и други пернати. Тук животните не са товарени с тежки товари или принуждавани да работят, те просто живеят спокоен и пълноценен живот.
Срещнахме се с Денис, оцелял като по чудо от тежката диагноза сепсис и захвърлен още като малко агънце да умре в обора. Вера го вижда и взима. Тя неуморно бди над него ден и нощ, докато то не стъпва на краката си. Днес Денис е голям и мил овен, който обожава топлите прегръдки.
Райко също е овен, но още като малко агънце е изоставен да умре, защото страда от мускулна дистрофия и не е могъл да се изправи на краката си. Вера и Виктор го приютяват и започват да работят с него – в продължение на месеци се опитват да тренират мозъка на Райко да дава правилните команди на крачетата му. Днес Райко се разхожда необезпокояван и е жаден за ласки.
Козелът Андрей пък обича да си пийва бира. За него твърдят, че в предишния си живот е бил бохем. И вярваме, че това е така – изпива чаша безалкохолна бира за по-малко от 10 секунди.
Гъските Макс и Мориц пък са две истински късметлийки. Майка им умира още преди да се излюпят, затова Вера и Виктор решават да поверят важната задача по измътването на двете яйца на… пуйка. Днес те приемат за своя „родна” майка Вера и нежно крякат, когато ги повика по име.
Пуки е 6-годишно, не особено пъргаво прасе, което или спи под навеса на обора, или хрупа ябълки. Хъркането му е толкова звучно, че оглася цялата ферма.
Има и поне още 35 подобни истории, които можете да чуете, ако посетите тази приказна ферма.
Най-честите посетители са семейства с деца, които желаят да запознаят малчуганите с по-простичкия живот, далеч от забързания град и да им покажат, че отношението към животните трябва да бъде като към хората. Животните са любвеобилни и готови за прегръдки, а всяко дете може да ги погали или разгледа отблизо.
Тук се практикува и анималотерапия или зоотерапия– терапия и лекуване на различни заболявания с помощта на контакта с животните. Доказано е, че контактът с животни може да действа благотворно на хора с различни тежки диагнози.
Посещенията са безплатни и желателни, те помагат на животинките още по-добре да се социализират и възстановят от преживения в миналото стрес.
Часове за посещения са от вторник до неделя от 10:00 ч. до 17:00 ч., единствено в понеделник почиват.
Местонахождение: село Хотница в близост до Велико Търново. Можете да го съчетаете с екстремна разходка по Хотнишката еко-пътека в близост и да се полюбувате на водопада Кая Бунар в началото на самата пътека.
Звъннете на Вера и Виктор преди да посетите фермата-приют, за да ви очакват: 0895/254484
„Приятели на четири лапи” са силно зависими от подкрепата на обществото. Разберете как можете да ги подкрепите. http://bit.do/helpafriend
Обичаш ли животните? Тогава нашата безплатна е-книга “Трите причини да преминем на растения” ще бъде интересна за теб 😉
